"Бижутата, които казват *Обичам те* с формата си"
Когато седнах да скицирам колекцията в главата ми имаше няколко неща, които ми бяха абсолютно ясни.
Знаех, че за най-любовното време от годината ще използвам най-любовната форма на планетата - сърцето.
Знаех, и че искам love season да бъде една по-различна колекция.
В живота ми промяната винаги ми е била верен спътник. От геодезист, станах инженер. От инженер станах бижутер. От човек изпитващ терор при среща с куче, се превърнах в горд собственик на цели две прекрасни четириноги приятелчета.
Косата ми не е била два еднакви цвята в близките 8 години. Броя /и размера/ на дупките по ушите ми се променя динамично.
И като такъв верен фен на промяната реших, че любовната ми колекция е перфектната възможност да прекрача границата на всичко познато в сферата на бижутерството. Възможност да прекрача границата ми на комфорт.
От МНОГО време полимерната глина беше посадила едно мъничко семенце на копнеж дълбоко в съзнанието ми. Реших, че е време да ви покажа /а и на мен/ какво ще покълне. Плахо закупих първото си пакетче бяла глина. Разточих го върху една керамична плочка с една бутилка от питие, чието име няма да издам /не успяхме да договорим рекламата/.
Оформих едно голяяяямо сърце, едни голееееми халки, навих две парченца около химикалка и с остатъка направих едни сладурски обеци като верижка
/всеки от дизайните ще си намери времето да ви се покаже/, пъхнах ги във фурната, изчаках нетърпеливо да изтече заветния половин час и УАУ.
Беше буквално любов от пръв поглед. На секундата знаех, че съм намерила различното, което търсех за тази колекция.
И така имайки вече двете най-важни оръжия на един творец - материал и идея дадох старт на един от най-забавните /и предизвикателни/ етапи от работата ми. Да се науча какво за бога да правя с този материал и тези идеи.
Едно от главните неща, които исках да включа в Love Season колекцията бяха обички сърчица с размер по-малък от този на сърчицата, които правя от смола. Е, след известен брой опити да ги направя на ръка, разбрах, че за този модел ще ми е нужна помощ.
Тук инженерството се срещна с дизайна.
Отворих програмата за чертане и изчертах първия
прототип на резец, подобен на тези, които използваме за оформянето на бисквитки
Следващата стъпка беше 3д принтиране на модела, последвано от "полеви тестове" с цел оптимизация.
Резец 1.1 се оказа с прекалено ниски стени, с резец 1.2 установихме, че ъгъл от 30 градуса на режещия ръб е оптимален за постигане на прерфектно чист срез.
Последва оптимизация на дебелини на стените и широчина на държача, процентно количество на пълнеж, оптимална форма на подпори и други дребни препипвания.
Така след около 20 работни часа на принтера, формулата за изработка на перфектните формички се разбра.
Последваха опитите с материала, т.е. полимерната глина - оказа се, че когато е недостатъчно разточена се рони, когато е прекалено разточена се залепва за всичко, когато е прекалено тънка се деформира лесно, когато е прекалено дебела бижуто не е естетически издържано. Разбрахме по трудния начин, че работната среда трябва да е стерилна като операционна, защото дори най-дребните власинки от плат се полепват по глината.
Списъка с неизвестни и нещата за изкусоряване беше наистина дълъг и решаването на всеки проблем, с който се сблъсках отне седмици, НО това е едно от огромноте удоволствия в работата ми.
Без предизвикателсва няма израстване.
Comments